Произношение | ополя́чение |
Начальная форма | ополячение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | ополячение | ополячение |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | ополячение | ополячения |
Рд. | ополячения | ополячений |
Дт. | ополячению | ополячениям |
Вн. | ополячение | ополячения |
Тв. | ополячением | ополячениями |
Пр. | ополячении | ополячениях |
о — приставка,
поляч — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.