Произношение | образу́мливать |
Начальная форма | образумливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | образумливаю | образумливал | |
жен. р. | образумливала | |||
Ты | муж. р. | образумливаешь | образумливал | образумливай |
жен. р. | образумливала | |||
Он | образумливает | образумливал | ||
Она | образумливала | |||
Оно | образумливало | |||
Мы | образумливаем | образумливали | ||
Вы | образумливаете | образумливали | образумливайте | |
Они | образумливают | образумливали |
об — приставка,
раз — приставка,
умл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | образумливать |
Прич. страд. наст. | образумливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | образумливаем |
Прич. действ. прош. | образумливавший |
Прич. действ. наст. | образумливающий |
Дееприч. наст. | образумливая |