Произношение | образни́к |
Начальная форма | образник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | образник | образник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | образник | образники |
Рд. | образника | образников |
Дт. | образнику | образникам |
Вн. | образник | образники |
Тв. | образником | образниками |
Пр. | образнике | образниках |
образ — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.