Произношение | обра́внивать |
Начальная форма | обравнивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | обравниваю | обравнивал | |
жен. р. | обравнивала | |||
Ты | муж. р. | обравниваешь | обравнивал | обравнивай |
жен. р. | обравнивала | |||
Он | обравнивает | обравнивал | ||
Она | обравнивала | |||
Оно | обравнивало | |||
Мы | обравниваем | обравнивали | ||
Вы | обравниваете | обравнивали | обравнивайте | |
Они | обравнивают | обравнивали |
об — приставка,
равн — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | обравнивать |
Прич. страд. наст. | обравниваемый |
Прич. кр. страд. наст. | обравниваем |
Прич. действ. прош. | обравнивавший |
Прич. действ. наст. | обравнивающий |
Дееприч. наст. | обравнивая |