Произношение | нормалеме́р |
Начальная форма | нормалемер |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | нормалемер | нормалемер |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | нормалемер | нормалемеры |
Рд. | нормалемера | нормалемеров |
Дт. | нормалемеру | нормалемерам |
Вн. | нормалемер | нормалемеры |
Тв. | нормалемером | нормалемерами |
Пр. | нормалемере | нормалемерах |
норм — корень,
ал — суффикс,
е — соединительная гласная,
мер — корень,
ø — нулевое окончание.