Произношение | ноктави́т |
Начальная форма | ноктавит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | ноктавит | ноктавиты |
Рд. | ноктавита | ноктавитов |
Дт. | ноктавиту | ноктавитам |
Вн. | ноктавита | ноктавитов |
Тв. | ноктавитом | ноктавитами |
Пр. | ноктавите | ноктавитах |
ноктав — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.