Произношение | нахалту́рить |
Начальная форма | нахалтурить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | нахалтурю | нахалтурил | |
жен. р. | нахалтурила | |||
Ты | муж. р. | нахалтуришь | нахалтурил | нахалтурь |
жен. р. | нахалтурила | |||
Он | нахалтурит | нахалтурил | ||
Она | нахалтурила | |||
Оно | нахалтурило | |||
Мы | нахалтурим | нахалтурили | ||
Вы | нахалтурите | нахалтурили | нахалтурьте | |
Они | нахалтурят | нахалтурили |
на — приставка,
халтур — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нахалтурить |
Прич. действ. прош. | нахалтуривший |
Дееприч. прош. | нахалтурянахалтуривнахалтуривши |