Произношение | нафа́бривать |
Начальная форма | нафабривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | нафабриваю | нафабривал | |
жен. р. | нафабривала | |||
Ты | муж. р. | нафабриваешь | нафабривал | нафабривай |
жен. р. | нафабривала | |||
Он | нафабривает | нафабривал | ||
Она | нафабривала | |||
Оно | нафабривало | |||
Мы | нафабриваем | нафабривали | ||
Вы | нафабриваете | нафабривали | нафабривайте | |
Они | нафабривают | нафабривали |
на — приставка,
фабр — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нафабривать |
Прич. страд. наст. | нафабриваемый |
Прич. кр. страд. наст. | нафабриваем |
Прич. действ. прош. | нафабривавший |
Прич. действ. наст. | нафабривающий |
Дееприч. наст. | нафабривая |