Произношение | наузнава́ть |
Начальная форма | наузнавать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | наузнаю | наузнавал | |
жен. р. | наузнавала | |||
Ты | муж. р. | наузнаешь | наузнавал | наузнавай |
жен. р. | наузнавала | |||
Он | наузнает | наузнавал | ||
Она | наузнавала | |||
Оно | наузнавало | |||
Мы | наузнаем | наузнавали | ||
Вы | наузнаете | наузнавали | наузнавайте | |
Они | наузнают | наузнавали |
на — приставка,
узна — корень,
ва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | наузнавать |
Прич. действ. прош. | наузнававший |
Дееприч. прош. | наузнававнаузнававши |