Произношение | нату́рщица |
Начальная форма | натурщица |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | натурщица | натурщицы |
Рд. | натурщицы | натурщиц |
Дт. | натурщице | натурщицам |
Вн. | натурщицу | натурщиц |
Тв. | натурщицейнатурщицею | натурщицами |
Пр. | натурщице | натурщицах |
натур — корень,
щиц — суффикс,
а — окончание.