Произношение | ната́чивать |
Начальная форма | натачивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | натачиваю | натачивал | |
жен. р. | натачивала | |||
Ты | муж. р. | натачиваешь | натачивал | натачивай |
жен. р. | натачивала | |||
Он | натачивает | натачивал | ||
Она | натачивала | |||
Оно | натачивало | |||
Мы | натачиваем | натачивали | ||
Вы | натачиваете | натачивали | натачивайте | |
Они | натачивают | натачивали |
на — приставка,
тач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | натачивать |
Прич. страд. наст. | натачиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | натачиваем |
Прич. действ. прош. | натачивавший |
Прич. действ. наст. | натачивающий |
Дееприч. наст. | натачивая |