Произношение | нарыча́ть |
Начальная форма | нарычать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
на — приставка,
рыч — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нарычать |
Прич. действ. прош. | нарычавший |
Дееприч. прош. | нарычанарычавнарычавши |