Произношение | нарпи́товец |
Начальная форма | нарпитовец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | нарпитовец | нарпитовцы |
Рд. | нарпитовца | нарпитовцев |
Дт. | нарпитовцу | нарпитовцам |
Вн. | нарпитовца | нарпитовцев |
Тв. | нарпитовцем | нарпитовцами |
Пр. | нарпитовце | нарпитовцах |
нарпит — корень,
ов — суффикс,
ец — суффикс,
ø — нулевое окончание.