Произношение | нарочи́то |
Начальная форма | нарочитый |
Форма | краткое |
Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
Род | средний |
Число | единственное |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |||
---|---|---|---|---|---|
муж. р. | жен. р. | ср. р. | |||
Им. | нарочитый | нарочитая | нарочитое | нарочитые | |
Рд. | нарочитого | нарочитой | нарочитого | нарочитых | |
Дт. | нарочитому | нарочитой | нарочитому | нарочитым | |
Вн. | одуш. | нарочитого | нарочитую | нарочитое | нарочитых |
неод. | нарочитый | нарочитые | |||
Тв. | нарочитым | нарочитойнарочитою | нарочитым | нарочитыми | |
Пр. | нарочитом | нарочитой | нарочитом | нарочитых | |
Не скл. | нарочит | нарочита | нарочито | нарочиты |
нарочит — корень,
о — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Прил. | нарочитый |
Прил. кр. | нарочит |
Прил. сравн. ст. | нарочитеепонарочитеенарочитейпонарочитей |
Произношение | нарочи́то |
Начальная форма | нарочито |
Классификация по значению | определительное |
Разряд | качественное |
на — приставка,
рочит — корень,
о — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Наречие | нарочито |
Наречие сравн. ст. | нарочитеепонарочитеенарочитейпонарочитей |