Произношение | нарека́ться |
Начальная форма | нарекаться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | нарекаюсь | нарекался | |
жен. р. | нарекалась | |||
Ты | муж. р. | нарекаешься | нарекался | нарекайся |
жен. р. | нарекалась | |||
Он | нарекается | нарекался | ||
Она | нарекалась | |||
Оно | нарекалось | |||
Мы | нарекаемся | нарекались | ||
Вы | нарекаетесь | нарекались | нарекайтесь | |
Они | нарекаются | нарекались |
нарек — корень,
а — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нарекаться |
Прич. действ. прош. | нарекавшийся |
Прич. действ. наст. | нарекающийся |
Дееприч. наст. | нарекаясь |