Произношение | нарека́вший |
Начальная форма | нарекавший |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | нарекавший | нарекавший |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
нарек — корень,
а — суффикс,
вш — суффикс,
ий — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | нарекать |
Прич. страд. наст. | нарекаемый |
Прич. кр. страд. наст. | нарекаем |
Прич. действ. прош. | нарекавший |
Прич. действ. наст. | нарекающий |
Дееприч. наст. | нарекая |