Произношение | напле́чник |
Начальная форма | наплечник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | наплечник | наплечник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | наплечник | наплечники |
Рд. | наплечника | наплечников |
Дт. | наплечнику | наплечникам |
Вн. | наплечник | наплечники |
Тв. | наплечником | наплечниками |
Пр. | наплечнике | наплечниках |
на — приставка,
плеч — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.