Произношение | напира́ться |
Начальная форма | напираться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | напираюсь | напирался | |
жен. р. | напиралась | |||
Ты | муж. р. | напираешься | напирался | напирайся |
жен. р. | напиралась | |||
Он | напирается | напирался | ||
Она | напиралась | |||
Оно | напиралось | |||
Мы | напираемся | напирались | ||
Вы | напираетесь | напирались | напирайтесь | |
Они | напираются | напирались |
на — приставка,
пир — корень,
а — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | напираться |
Прич. действ. прош. | напиравшийся |
Прич. действ. наст. | напирающийся |
Дееприч. наст. | напираясь |