Произношение | напа́рник |
Начальная форма | напарник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | напарник | напарники |
Рд. | напарника | напарников |
Дт. | напарнику | напарникам |
Вн. | напарника | напарников |
Тв. | напарником | напарниками |
Пр. | напарнике | напарниках |
на — приставка,
пар — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.