Произношение | нама́ривать |
Начальная форма | намаривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | намариваю | намаривал | |
жен. р. | намаривала | |||
Ты | муж. р. | намариваешь | намаривал | намаривай |
жен. р. | намаривала | |||
Он | намаривает | намаривал | ||
Она | намаривала | |||
Оно | намаривало | |||
Мы | намариваем | намаривали | ||
Вы | намариваете | намаривали | намаривайте | |
Они | намаривают | намаривали |
на — приставка,
мар — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | намаривать |
Прич. страд. наст. | намариваемый |
Прич. кр. страд. наст. | намариваем |
Прич. действ. прош. | намаривавший |
Прич. действ. наст. | намаривающий |
Дееприч. наст. | намаривая |