Произношение | нама́нивать |
Начальная форма | наманивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | наманиваю | наманивал | |
жен. р. | наманивала | |||
Ты | муж. р. | наманиваешь | наманивал | наманивай |
жен. р. | наманивала | |||
Он | наманивает | наманивал | ||
Она | наманивала | |||
Оно | наманивало | |||
Мы | наманиваем | наманивали | ||
Вы | наманиваете | наманивали | наманивайте | |
Они | наманивают | наманивали |
на — приставка,
ман — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | наманивать |
Прич. страд. наст. | наманиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | наманиваем |
Прич. действ. прош. | наманивавший |
Прич. действ. наст. | наманивающий |
Дееприч. наст. | наманивая |