Произношение | намагни́чивать |
Начальная форма | намагничивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | намагничиваю | намагничивал | |
жен. р. | намагничивала | |||
Ты | муж. р. | намагничиваешь | намагничивал | намагничивай |
жен. р. | намагничивала | |||
Он | намагничивает | намагничивал | ||
Она | намагничивала | |||
Оно | намагничивало | |||
Мы | намагничиваем | намагничивали | ||
Вы | намагничиваете | намагничивали | намагничивайте | |
Они | намагничивают | намагничивали |
на — приставка,
магнич — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | намагничивать |
Прич. страд. наст. | намагничиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | намагничиваем |
Прич. действ. прош. | намагничивавший |
Прич. действ. наст. | намагничивающий |
Дееприч. наст. | намагничивая |