Произношение | намагни́тить |
Начальная форма | намагнитить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | намагничу | намагнитил | |
жен. р. | намагнитила | |||
Ты | муж. р. | намагнитишь | намагнитил | намагнить |
жен. р. | намагнитила | |||
Он | намагнитит | намагнитил | ||
Она | намагнитила | |||
Оно | намагнитило | |||
Мы | намагнитим | намагнитили | ||
Вы | намагнитите | намагнитили | намагнитьте | |
Они | намагнитят | намагнитили |
на — приставка,
магнит — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | намагнитить |
Прич. страд. прош. | намагниченный |
Прич. кр. страд. прош. | намагничен |
Прич. действ. прош. | намагнитивший |
Дееприч. прош. | намагнитянамагнитивнамагнитивши |