Произношение | наименова́ть |
Начальная форма | наименовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | наименую | наименовал | |
жен. р. | наименовала | |||
Ты | муж. р. | наименуешь | наименовал | наименуй |
жен. р. | наименовала | |||
Он | наименует | наименовал | ||
Она | наименовала | |||
Оно | наименовало | |||
Мы | наименуем | наименовали | ||
Вы | наименуете | наименовали | наименуйте | |
Они | наименуют | наименовали |
на — приставка,
им — корень,
ен — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | наименовать |
Прич. страд. прош. | наименованный |
Прич. кр. страд. прош. | наименован |
Прич. действ. прош. | наименовавший |
Дееприч. прош. | наименуянаименовавнаименовавши |