Произношение | назализова́ться |
Начальная форма | назализоваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
назал — корень,
из — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | назализоваться |
Прич. действ. прош. | назализовавшийся |
Прич. действ. наст. | назализующийся |
Дееприч. прош. | назализовавшись |
Дееприч. наст. | назализуясь |