Произношение | надклепа́ть |
Начальная форма | надклепать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | надклепаю | надклепал | |
жен. р. | надклепала | |||
Ты | муж. р. | надклепаешь | надклепал | надклепай |
жен. р. | надклепала | |||
Он | надклепает | надклепал | ||
Она | надклепала | |||
Оно | надклепало | |||
Мы | надклепаем | надклепали | ||
Вы | надклепаете | надклепали | надклепайте | |
Они | надклепают | надклепали |
над — приставка,
клеп — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | надклепать |
Прич. страд. прош. | надклепанный |
Прич. кр. страд. прош. | надклепан |
Прич. действ. прош. | надклепавший |
Дееприч. прош. | надклепавнадклепавши |