Произношение | наво́зник |
Начальная форма | навозник |
Тип | нарицательное |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | навозник | навозник |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|---|
Им. | навозник | навозники | |
Рд. | навозника | навозников | |
Дт. | навознику | навозникам | |
Вн. | одуш. | навозника | навозников |
неод. | навозник | навозники | |
Тв. | навозником | навозниками | |
Пр. | навознике | навозниках |
навоз — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.