Произношение | навира́ться |
Начальная форма | навираться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | навираюсь | навирался | |
жен. р. | навиралась | |||
Ты | муж. р. | навираешься | навирался | навирайся |
жен. р. | навиралась | |||
Он | навирается | навирался | ||
Она | навиралась | |||
Оно | навиралось | |||
Мы | навираемся | навирались | ||
Вы | навираетесь | навирались | навирайтесь | |
Они | навираются | навирались |
на — приставка,
вир — корень,
а — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | навираться |
Прич. действ. прош. | навиравшийся |
Прич. действ. наст. | навирающийся |
Дееприч. наст. | навираясь |