Произношение | навё́ртывать |
Начальная форма | навертывать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | навертываю | навертывал | |
жен. р. | навертывала | |||
Ты | муж. р. | навертываешь | навертывал | навертывай |
жен. р. | навертывала | |||
Он | навертывает | навертывал | ||
Она | навертывала | |||
Оно | навертывало | |||
Мы | навертываем | навертывали | ||
Вы | навертываете | навертывали | навертывайте | |
Они | навертывают | навертывали |
на — приставка,
верт — корень,
ыва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | навертывать |
Прич. страд. наст. | навертываемый |
Прич. кр. страд. наст. | навертываем |
Прич. действ. прош. | навертывавший |
Прич. действ. наст. | навертывающий |
Дееприч. наст. | навертывая |