Произношение | наверста́ть |
Начальная форма | наверстать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | наверстаю | наверстал | |
жен. р. | наверстала | |||
Ты | муж. р. | наверстаешь | наверстал | наверстай |
жен. р. | наверстала | |||
Он | наверстает | наверстал | ||
Она | наверстала | |||
Оно | наверстало | |||
Мы | наверстаем | наверстали | ||
Вы | наверстаете | наверстали | наверстайте | |
Они | наверстают | наверстали |
на — приставка,
верст — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | наверстать |
Прич. страд. прош. | наверстанный |
Прич. кр. страд. прош. | наверстан |
Прич. действ. прош. | наверставший |
Дееприч. прош. | наверставнаверставши |