Произношение | набрюзжа́ть |
Начальная форма | набрюзжать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | набрюзжу | набрюзжал | |
жен. р. | набрюзжала | |||
Ты | муж. р. | набрюзжишь | набрюзжал | набрюзжи |
жен. р. | набрюзжала | |||
Он | набрюзжит | набрюзжал | ||
Она | набрюзжала | |||
Оно | набрюзжало | |||
Мы | набрюзжим | набрюзжали | ||
Вы | набрюзжите | набрюзжали | набрюзжите | |
Они | набрюзжат | набрюзжали |
на — приставка,
брюзж — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | набрюзжать |
Прич. действ. прош. | набрюзжавший |
Дееприч. прош. | набрюзжанабрюзжавнабрюзжавши |