Произношение | набра́нивать |
Начальная форма | набранивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | набраниваю | набранивал | |
жен. р. | набранивала | |||
Ты | муж. р. | набраниваешь | набранивал | набранивай |
жен. р. | набранивала | |||
Он | набранивает | набранивал | ||
Она | набранивала | |||
Оно | набранивало | |||
Мы | набраниваем | набранивали | ||
Вы | набраниваете | набранивали | набранивайте | |
Они | набранивают | набранивали |
на — приставка,
бран — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | набранивать |
Прич. действ. прош. | набранивавший |
Прич. действ. наст. | набранивающий |
Дееприч. наст. | набранивая |