Произношение | морализова́ть |
Начальная форма | морализовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | морализую | морализовал | |
жен. р. | морализовала | |||
Ты | муж. р. | морализуешь | морализовал | морализуй |
жен. р. | морализовала | |||
Он | морализует | морализовал | ||
Она | морализовала | |||
Оно | морализовало | |||
Мы | морализуем | морализовали | ||
Вы | морализуете | морализовали | морализуйте | |
Они | морализуют | морализовали |
морал — корень,
из — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | морализовать |
Прич. действ. прош. | морализовавший |
Прич. действ. наст. | морализующий |
Дееприч. наст. | морализуя |