Произношение | мартини́ст |
Начальная форма | мартинист |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | мартинист | мартинисты |
Рд. | мартиниста | мартинистов |
Дт. | мартинисту | мартинистам |
Вн. | мартиниста | мартинистов |
Тв. | мартинистом | мартинистами |
Пр. | мартинисте | мартинистах |
мартин — корень,
ист — суффикс,
ø — нулевое окончание.