Произношение | маркиза́т |
Начальная форма | маркизат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | маркизат | маркизат |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | маркизат | маркизаты |
Рд. | маркизата | маркизатов |
Дт. | маркизату | маркизатам |
Вн. | маркизат | маркизаты |
Тв. | маркизатом | маркизатами |
Пр. | маркизате | маркизатах |
маркиз — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.