Произношение | мандра́жимый |
Начальная форма | мандражимый |
Форма | полное |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | мандражимый | мандражимый |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
мандраж — корень,
им — суффикс,
ый — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | мандражить |
Прич. страд. прош. | мандраженный |
Прич. кр. страд. прош. | мандражен |
Прич. страд. наст. | мандражимый |
Прич. кр. страд. наст. | мандражим |
Прич. действ. прош. | мандраживший |
Прич. действ. наст. | мандражащий |
Дееприч. наст. | мандража |