Произношение | магни́тик |
Начальная форма | магнитик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | магнитик | магнитик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | магнитик | магнитики |
Рд. | магнитика | магнитиков |
Дт. | магнитику | магнитикам |
Вн. | магнитик | магнитики |
Тв. | магнитиком | магнитиками |
Пр. | магнитике | магнитиках |
магнит — корень,
ик — суффикс,
ø — нулевое окончание.