Произношение | локализова́ть |
Начальная форма | локализовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | локализую | локализую | локализовал | |
жен. р. | локализовала | ||||
Ты | муж. р. | локализуешь | локализуешь | локализовал | локализуй |
жен. р. | локализовала | ||||
Он | локализует | локализует | локализовал | ||
Она | локализовала | ||||
Оно | локализовало | ||||
Мы | локализуем | локализуем | локализовали | ||
Вы | локализуете | локализуете | локализовали | локализуйте | |
Они | локализуют | локализуют | локализовали |
локал — корень,
из — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | локализовать |
Прич. страд. прош. | локализованный |
Прич. кр. страд. прош. | локализован |
Прич. страд. наст. | локализуемый |
Прич. кр. страд. наст. | локализуем |
Прич. действ. прош. | локализовавший |
Прич. действ. наст. | локализующий |
Дееприч. прош. | локализовав |
Дееприч. наст. | локализуя |