Произношение | коче́вница |
Начальная форма | кочевница |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кочевница | кочевницы |
Рд. | кочевницы | кочевниц |
Дт. | кочевнице | кочевницам |
Вн. | кочевницу | кочевниц |
Тв. | кочевницейкочевницею | кочевницами |
Пр. | кочевнице | кочевницах |
кочев — корень,
ниц — суффикс,
а — окончание.