Произношение | контрасигну́я |
Начальная форма | контрасигновать |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Возвратность | невозвратное |
контрасиг — корень,
н — суффикс,
у — суффикс,
я — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | контрасигновать |
Прич. страд. прош. | контрасигнованный |
Прич. кр. страд. прош. | контрасигнован |
Прич. страд. наст. | контрасигнуемый |
Прич. кр. страд. наст. | контрасигнуем |
Прич. действ. прош. | контрасигновавший |
Прич. действ. наст. | контрасигнующий |
Дееприч. прош. | контрасигновав |
Дееприч. наст. | контрасигнуя |