Произношение | комманди́та |
Начальная форма | коммандита |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | коммандита | коммандиты |
Рд. | коммандиты | коммандит |
Дт. | коммандите | коммандитам |
Вн. | коммандиту | коммандиты |
Тв. | коммандитойкоммандитою | коммандитами |
Пр. | коммандите | коммандитах |
комманд — корень,
ит — суффикс,
а — окончание.