Произношение | клиници́ст |
Начальная форма | клиницист |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | клиницист | клиницисты |
Рд. | клинициста | клиницистов |
Дт. | клиницисту | клиницистам |
Вн. | клинициста | клиницистов |
Тв. | клиницистом | клиницистами |
Пр. | клиницисте | клиницистах |
клиниц — корень,
ист — суффикс,
ø — нулевое окончание.