Произношение | карту́зник |
Начальная форма | картузник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | картузник | картузники |
Рд. | картузника | картузников |
Дт. | картузнику | картузникам |
Вн. | картузника | картузников |
Тв. | картузником | картузниками |
Пр. | картузнике | картузниках |
картуз — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.