Произношение | карта́винки |
Начальная форма | картавинка |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Варианты | картавинки | картавинки | картавинки |
Число | единственное | множественное | множественное |
Падеж | родительный | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | картавинка | картавинки |
Рд. | картавинки | картавинок |
Дт. | картавинке | картавинкам |
Вн. | картавинку | картавинки |
Тв. | картавинкойкартавинкою | картавинками |
Пр. | картавинке | картавинках |
картав — корень,
ин — суффикс,
к — суффикс,
и — окончание.