Произношение | каню́чащий |
Начальная форма | канючащий |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | лабильное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | канючащий | канючащий |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |||
---|---|---|---|---|---|
муж. р. | жен. р. | ср. р. | |||
Им. | канючащий | канючащая | канючащее | канючащие | |
Рд. | канючащего | канючащей | канючащего | канючащих | |
Дт. | канючащему | канючащей | канючащему | канючащим | |
Вн. | одуш. | канючащего | канючащую | канючащее | канючащих |
неод. | канючащий | канючащие | |||
Тв. | канючащим | канючащейканючащею | канючащим | канючащими | |
Пр. | канючащем | канючащей | канючащем | канючащих |
канюч — корень,
ащ — суффикс,
ий — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | канючить |
Прич. страд. прош. | канюченный |
Прич. кр. страд. прош. | канючен |
Прич. страд. наст. | канючимый |
Прич. кр. страд. наст. | канючим |
Прич. действ. прош. | канючивший |
Прич. действ. наст. | канючащий |
Дееприч. наст. | канюча |