Произношение | канфа́рник |
Начальная форма | канфарник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | канфарник | канфарник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | канфарник | канфарники |
Рд. | канфарника | канфарников |
Дт. | канфарнику | канфарникам |
Вн. | канфарник | канфарники |
Тв. | канфарником | канфарниками |
Пр. | канфарнике | канфарниках |
канфар — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.