Произношение | канфа́ренный |
Начальная форма | канфаренный |
Форма | полное |
Залог | страдательное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | канфаренный | канфаренный |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
канфарен — корень,
н — суффикс,
ый — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | канфарить |
Прич. страд. прош. | канфаренный |
Прич. кр. страд. прош. | канфарен |
Прич. страд. наст. | канфаримый |
Прич. кр. страд. наст. | канфарим |
Прич. действ. прош. | канфаривший |
Прич. действ. наст. | канфарящий |
Дееприч. наст. | канфаря |