Произношение | истонче́ние |
Начальная форма | истончение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | истончение | истончение |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | истончение | истончения |
Рд. | истончения | истончений |
Дт. | истончению | истончениям |
Вн. | истончение | истончения |
Тв. | истончением | истончениями |
Пр. | истончении | истончениях |
ис — приставка,
тонч — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.