Произношение | исстра́гивать |
Начальная форма | исстрагивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | исстрагиваю | исстрагивал | |
жен. р. | исстрагивала | |||
Ты | муж. р. | исстрагиваешь | исстрагивал | исстрагивай |
жен. р. | исстрагивала | |||
Он | исстрагивает | исстрагивал | ||
Она | исстрагивала | |||
Оно | исстрагивало | |||
Мы | исстрагиваем | исстрагивали | ||
Вы | исстрагиваете | исстрагивали | исстрагивайте | |
Они | исстрагивают | исстрагивали |
ис — приставка,
страг — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | исстрагивать |
Прич. страд. наст. | исстрагиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | исстрагиваем |
Прич. действ. прош. | исстрагивавший |
Прич. действ. наст. | исстрагивающий |
Дееприч. наст. | исстрагивая |