Произношение | иска́рмливать |
Начальная форма | искармливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | искармливаю | искармливал | |
жен. р. | искармливала | |||
Ты | муж. р. | искармливаешь | искармливал | искармливай |
жен. р. | искармливала | |||
Он | искармливает | искармливал | ||
Она | искармливала | |||
Оно | искармливало | |||
Мы | искармливаем | искармливали | ||
Вы | искармливаете | искармливали | искармливайте | |
Они | искармливают | искармливали |
ис — приставка,
кармл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | искармливать |
Прич. страд. наст. | искармливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | искармливаем |
Прич. действ. прош. | искармливавший |
Прич. действ. наст. | искармливающий |
Дееприч. наст. | искармливая |